БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕФИЦИТИ
Има народи, които не могат да покажат собствен прочит на картината на съвременния динамичен, многообразен и турбулентен свят.
Има народи, които се страхуват достойно да заявят претенция за мястото си в този свят.
Има народи, които сякаш са обречени десетилетия да възприемат безропотно и да се радват на картини, нарисувани от други, за случващото се около тях.
Има народи, които приемат чужди модели, конструирани от случайно минаващи през земите им, обясняващи случващото се дори със самите тях.
Съдбата на тези народи сякаш е трагично предначертана и е въпрос на време те да изчезнат от картата на света – политическа, икономическа, културна, екологична, социална и т.н. Би било печално за самите нас ако в списъка на застрашените от изчезване се окажем и ние българите.
Причините за подобен процес са много и формални показатели като количествените - численост на населението например, са може би от най-малко значимите. В действителност, става въпрос за друго – за дефицит на модерна политика и дефицити у политиците.
Същността на процеса засяга отсъствието на визия и перспектива с хоризонт от поне 30 – 50 години напред за мястото ни на картата на Европа и Балканите, липса на трайна политика във фундаментални за общността области - здравеопазване, образование, природни ресурси и източници на енергия, трудова заетост и социални дейности и т.н. И ако в годините на тоталитарно налагани утопии от миналия век, политика на конформизъм, доброволно сервилно отказване от защита на собствени позиции, угодническо коленичене, преклонена глава пред интересите на “големия брат”, днес е разбираемо и дори в известна степен оневинявано и дори оправдавано с оглед на съществуващия тогава двуполюсен свят, то подобно поведение днес пише хронологията на предизвестената смърт.
Безотговорно и повърхностно, за липсата на адекватни и модерни политики, звучат оправданията с периода на преход, който се оказа удобният “виновен”, зад чиято анонимна фасада умело се прикриват дефицитите на политиците ни. А те никак не са малко. Нито са пренебрежимо незначителни.
За никого днес не е тайна, че българските политици нямат единно виждане нито за миналото, нито за настоящето, нито за бъдещето на страната. Това едва ли трябва да учудва, след като за 20 години почти всички установени съществуващи ценности бяха потъпкани и обругани, а на тяхно място нови не се създадоха. Политиците подчиниха политиката на интереса и години наред се групираха и прегрупират не около ценности, а около случайно, спорадично и хаотично възникващи интереси. Възпроизвеждайки се по стария утвърден и изпитан номенклатурен принцип на зависимости, дейността им дори и днес е белязана с дефицит на публичност, прозрачност и демократичност.
В болшинството български политици липсва диалогичност, лична харизма, чар, обаяние. Липсва дори уважение към избирателя, принуден да търпи всякакви издевателства от онези, които оправомощава с гласа си: те гласуват закони с чужди карти, нарушавайки конституцията; те се прегрупират в рамките на един мандат, преминавайки през различни политически формации, неглижирайки народния вот; те се крият зад анонимността на институциите, когато създават неработещи закони, лобистки параграфи, даващи привилегии на избрани и пр. и пр. , те оправдават собствената си некомпетентност с директивите на ЕС.
Каквито и фокуси да измислят, колкото и да гримират имиджа си с показни PR кампании, все по-трудно ще бъде за екипите от имиджмейкъри да прикриват у тях липсата на политическа воля за справяне с октопода на корупцията, странните връзки и зависимости с хора, движещи се по ръба на закона, двойностандартното им поведение за пред Европа и у нас, нерегламентираните им контакти, екзотичните и скъпоструващи хобита, многобройните участия, къде успешно прикрити, къде не, в компании, получили солидни публични средства, несъответствията в имотните им декларации и в тези за конфликт на интереси.
Ако продължаваме да правим компромиси с дефицитите им обаче, рискуваме да потънем като Титаник в океана на шеметния ХХІ век.
На този постинг пишете коментарите тука засега!
